Герои на Хора

Име: Ариа Розууд ♥
Прякор: Ари
Години: 17
Раса: Човек

Външен вид:
Ариа е красиво момиче. Има стройна и красива фигура, за която много биха завидели. Не е от най-високите хора с нейните 1.64. Косата й е дълга и права. Спуска се надолу по раменете и стига почти до кръста. Ариа често я връзва, за да не й пречи. Очите й са зелени и излъчват топлина. Устните - плътни и розови. Не е от хората, които не могат да живеят без грим, но понякога се случва да си сложи молив за очи или гланц, но не прекалява.

Характер:
Характерът на Ариа е сложен, защото тя постоянно се променя т.е. израства. Като малка тя е много общителна и най-любимото за нея нещо е да се запознава с нови и нови хора. Още от тогава е заобиколена от приятели. С времето обаче става малко по-срамежлива и отдалечена. Най-близките хора за нея, родителите й, винаги са я подкрепяли. Когато е имала някакъв проблем тя е знаела към кого да се обърне. Обаче един ден се случва голямо нещастие. Родителите й умират в катастрофа. Колкото и да се опитва, Ари не може да се примири със станалото. Донякъде си мисли, че е по нейна вина. Ако може би е била по-бдителна, внимателна... Когато се връща в училище, тя вече е друг човек. Предпочита да не се привързва прекалено много към хората около нея, защото знае, че някой ден ще ги изгуби както е станало и с родителите й. Едното нещо, което обаче се е запазило през времето, е нейната честност и твърдоглавост.

История:
Ариа е родена в добро семейство, което много я е обичало. Има по-малък брат, Джеръми, с който постоянно се кара, но всъщност е готова на всичко за него! Имала е всичко - верни приятели, добри родители, отлични оценки в училище и т.н. Но така и не е разбрала какво има преди да го изгуби.
Не е ли смешно как животът ти може да се срине за броени секунди?! Един погрешен завой и... край! Всичко за което си се борил, всичките ти планове, всичко отива на вятъра. Ари е била най-щастливото момиче преди да загуби родителите си. Те са били хората, на които тя е разчитала най-много, които са я обичали и разбирали. Знаела е, че ако изпадне в трудност ще има на кой да сподели. Но ето че тях вече ги няма и тя трябва да се справя сама с живота си. Брат й е добро момче, но поело по грешен път, затова тя трябва да се грижи и за него. След смъртта на родителите й, леля й Джен поема попечителството над двамата с Джеръми.

Допълнително:
- Обожава животните
- Обича семейството си
- Харесва фотографията.
- Ходи на уроци по йога.
- Има куче
- Ходи на уроци по танци

Човекът на снимката:
- Луси Хейл

Hayden Panettiere

1.Име:
Амбър С.Джойс
2.Години:
18
3.Характер:
Характерът й е труден, почти непроницаем. Сякаш сърцето на богинята е от камък.
Лесно може да те порази с леденото си държание, което я следва неотлъчно почти
навсякъде. Груба, заядлива и много непредвидима. Това са трите думи които я
описват почти съвършено. Държанието често печели много врагове искащи смъртта
й, но тя никога не губи ! Не се залъгвай по крехкият й вид, тя е опасна,
хладнокръвна и никога не можеш да познаеш какво се върти в главата й. Както всеки
друг и добри страни. Умее да е мила ако се налага. Приказлива е,
особено когато е в добро настроение. Да я видиш такава е рядко явление.
Усмивката й се показва толкова рядко и то съвсем за кратко. Малко хора могат да
я накарат да се усмихне.
4.Външен Вид:
Тя е едно много красиво момиче. Кожата й е бледа нежна, фина като коприна.
Привидно толкова крехка и ранима, сякаш от стъкло , а всъщност толкова здрава
и непроницаема. Очите.. Те са едно от на-запленяващите неща що се отнася до
момичето. Пъстри, игриви, пълни с живот, обрамчени от гъсти мигли. Устните
плътни и запленяващи, привличат всяко едно мъжко създание. Косата, русолява,падаща на едри къдри. Тялото й привлекателно, сексапилно, добре
оформено.
5.История:


Казвам се Амбър. Родена
съм във Виена през 1993-та година през Август месец.
Майка ми и баща ми никога не са се
обичали,но въпреки това,само заради мен сключили брак,за да не се чувствам
самотна когато порасна. Караниците им стихнали за известен период от
време,защото и двамата имали любовници,водели друг живот,а аз нищо
неподозиращото дете съм била отглеждана от леля си Диана.
Леля Диана има прекрасни руси
къдрици,още от малка обожавах да им се наслаждавам,бяха толкова не
естествени,както и очите й. Тя самата бе
неземно красива,а кожата й бе толкова студена всеки път.
Живях във Виена с нея докато не навърших 6 годишна възраст,а след това се
преместихме тук. Почти не виждах родителите си,чувствах се
изоставена,но леля ми бързо запълваше тази липса. Когато по отраснах разбрах че
тя не е човек,а вампир,странно как това просто ей така може да се
сподели,разбрах също че има и много други същества,но някак си онзи страх,които
трябваше да ме залее,страхът за живота ми,го нямаше.