Обърнах се към Моника, като продължавахме да обикаляме около езерото.
- Не знам дали сме се познавали, но този вампир уби семейството ми. След това превърна и мен. Чак след няколко години разбрах, че само едно момиче от семейството ми се е спасило - братовчедка ми. Опитах се да я намеря, но за жалост без успех. Получих само информацията, че е добре. И това ми и стига. А що се отнася до този вампир.. Не знам дали превръща по схема. При мен беше при опит за защита. Когато се прибрах в родното градче във Франция намерих семейството си мъртво. По - точно цялата рода. И когато гледах как горят някой ме хвана и се опита да ме убие. Беше ме хванал здраво за устата, за да не викам. Ухапах го без да искам и кръвта му влезе в организма ми. След това ме уби. И ето ме сега, като вампир, лутайки се из света. Знам само, че сега ме преследва и иска да ме убие. А причината ми се губи някъде в миналото.
Не ме притесняваше, че Моника щеше да знае всичко това за мен. Ни най - малко. Имах чувството, че на нея мога да се доверя. Все пак и тя е вампир и едва ли би тръгнала да разправя наляво и надясно, че съм вампир и каква е историята ми. Това беше просто абсурдно. И тя беше като мен и най - вероятно ме разбираше до определена степен.