Герои на Вампири

Име
Джулия Мередит Холмс

Прякори
Джули, Джулс, Джей, Лия

Години
човешки - 20 / вампирски - 4020

Храни се с
Човешка кръв

Сили
Пирокинеза и Контролиране на умове и Замразяване

Външен вид
Джулия е сексапилна и много страстна. Винаги се облича в предизвикателни дрехи и винаги изглежда страхотно. Има дълга копринена коса и страхотно изваяно тяло. Шоколадови очи. Очарователна усмивка. Лицето 'и има сърцевидна форма с плътни устни.



Характер
Характерът на Джулия е доста сложен. Често се променя и то за секунди. В един момент ще се смее, а в следващия ще отмъщава. Иначе е весела и чувствителна натура. Има добре развита интуиция. Малко капризна и забелязва дори и малките и не значими детайли. Винаги се забърква в големи неприятности и невинаги се отървава невредима. Не харесва да е център на вниманието и не 'и пука от мнението на другите за нея. Освен на най - близките 'и хора. Често избухва, защото нервите винаги са 'и опънали, но 'и минава лесно. Никога не забравя и е много умна. Никога не би излъгала някой, освен ако това, което ще каже би наранило въпросния човек. Има добро сърце, което често крие от другите, защото се страхува да не 'и го разбият отново. Обича да гледа телевизия, да чете книги и да се разхожда из природата. Много е нерешителна и доста любопитна. Често се шегува, че става за психоаналитик, защото приятелите 'и винаги ходят при нея и леят душата си. За нея истински приятел е този, на който му се обадиш по средата на нощта и кажеш "Убих човек", а той ти отговори "Къде ще копаем?". Но веднъж предадеш ли я е много трудно да върнеш доверието ѝ обратно и да я накараш да ти вярва отново. По принцип не би навредила на никой, но ако някой нарани неин близък или нея самата става истински пожар. Много отмъстителна и ще направи всичко по силите си, за да съсипе живота на този, който е наранил неин близък по какъвто и да е начин.

История
Джулия е родена в малко и много красиво градче във Северна Франция. Имала по - голям брат и по - малка сестра, за която се грижела много и винаги си играели. Джулия била много мило и учтиво момиче, което не знаело какво е омраза. Не можела да мрази никого. Най - много да се разсърди на някой, но след чак всичко 'и минава и отново са приятели. Минали години и Джулия растяла. Когато станала на 21 години се върнала при родителите си, само че тях вече ги нямало. Всички роднини на Джули и всички приятели били хладнокръвно убити от вампир. Единствените оцелели били избягали. Или по - точно бил избягал. Тези вампирски неща били нови за Джулия и тя не знаела какво да прави. Започнала да събира всички тела на двора, след което ги запалила. Гледала как най – близките ‘и горят пред нея. И тогава внезапно някой я сграпчил назад, опитвайки се да я души. Джулс го ухапала толкова силно, че кръв чак започнало да тече и влязло в организма ‘и. След ухапването вампирът се отдръпнал и Джулия се опитала да избяга. Но вампирът я хванал и убил и нея както семейството ‘и. На следващия ден Джулия се събудила в малка къщичка на стара жена. Била толкова гладна. Толкова безсилна, че едвам стигнала до старата жена и изпила кръвта ‘и. Първоначално не усетила какво прави, но после осъзнала грешката си. Вампирът започвал да я преследва след като разбрал, че е оживяла. До ден днешен Джулия често се мести от град на град, защото не може да се изправи срещу един от древните, колкото и силна да е.

Допълнително
Пръстен, с помощта на който излиза на слънчева светлина.

Име :
Изабела Хатауей
Прякор :
Изи,Из,
Раса :
Вампир
Години :
18/3000 (Една от Древните вампири)
Дарби :
Телекинеза,Замръзяване на времето,Телепатия
Външен вид / 4 реда най-малко/ :
Красива с пленителна усмивка,небесно сини очи,перфектно тяло,дълга руса коса до кръста,Бяла кожа с лек тен.Лице на ангел,поглед на дявол,визия на фотомодел.Стига да поиска може да накара всеки мъж да хлътне по нея.Погледът й почти винаги е невинен, примесен с няколко капки подигравателност. Освен тези неща, той притежава и една скрита проницателност, която е безпогрешна... засега.
Характер / 5 реда най-малко / :
Сарказмът и иронията са й запазена мярка - особено онази хитра усмивка, когато някой се опита да я излъже или да я засегне. О, това не би могло да се случи. Не и на Изабела. Тя е тази, която манипулира и поставя в неудобно положение хората. Способна е да стъжни живота на всеки, който се опита да й попречи по какъвто и да било начин.Направила е такова впечатление на хората, че щом чуят името й буди страх.Обича да получава това, което иска.Мрази да
и противоречат.Не обича да говори за себе си.Рядко избухва, но когато това се случи, умее да си отмъщава, и то добре.
История / до 7 реда / :
Родена е в Париж,Франция.
Тогава е била принцеса на велико семейство.Всички са я обичали и подкрепяли.
Един ден се появил странен мъж в града.
Когато тя била едва на 16 и тъкмо се качила на трона,бил убит баща й.
Те били много близки и Изабел не можела да приеме истината,че баща й е мъртъв.Това развалило цялата церемония.Всички били в шок.
Също толкова разтроена и тъжна била и майката на Изабел - Ванеса.
След една година на рожденият й ден починала сестра й Елизабет.
Те били както добри сестри,така и много добри приятелки.Споделяли си всичко.
Оттогава Изи се опитва да намери виновника за смъртта на баща й и сестра й.
Решава да се запознае с този загадъчен мъж.Името му е Джош.
Разбрала,че той е убиецът.Тя се опитала да го убие,но когато видяла,че с нож не става нищо пробвала с дървен кол.Убила го,но преди това той се опитал да я захапе.
След време открила,че не може да задоволи глада си само с храна.Пиело й се кръв.Открила,че е вампир.Не била на себе си.Искала да умре.Но нещо я спирало.
Сега живее заедно с брат си в едно далечно градче.
Допълнителна информация / не
е задължително / :
-има огромни запаси на върбинка и пие всеки ден, така че притежава огромна сила;
-активен пушач е;
-има два дрешника със забележителни размери и много обича да пазарува
-обожава шоколада[img][/img]

Клоуи Стоун
18-годишна/165 вампирски;
Дарбата ѝ е Хипноза.

Не. Нямаше да си го причинявам повече. Бях изстрадала твърде много, за да повторя грешката си още веднъж. Но какво щеше да ми стане? Нищо. Не можеше да стане по-зле. Затова просто извадих два големи листа и започнах да пиша.
Външен вид
И как по-точно трябваше да се опиша? Нямах никаква идея. Застанах пред огледалото. Представих си, че това не бях аз, а напълно непознато момиче, което бях срещала само във фантазиите си. И започнах да пиша.
Клоуи всъщност беше момиче, което пленяваше само с една очарователна усмивка, която можеше да покаже на всекиго какво се крие вътре в нея, а именно доброта и топлина. Но очите ѝ - блестящи като диаманти, с цвета на океана, изобщо не излъчваха такива качества, защото в тях се четеше много болка. Кожата на Кло, както я наричаха повечето хора, които я познаваха, беше бледа с лек естествен слънчев загар. Водопади. Дългите, топлошоколадови коси на Клоуи наистина приличаха на водопади, спускащи се свободно по раменете ѝ. Никога не бяха вързани или изобщо прикрепени по някакъв начин. Тялото ѝ бе високо, слабо, изящно.
Това виждах. Но никога не можех да го напиша. Рисувах го единствено със съзнанието си.
Характер
Това може би беше най-трудните неща от всички. Нямах никаква представа какво да кажа за характера си. Това отначало ми се стори лесно, но когато се замислих... Щеше да е голямо предизвикателство. Добре, ще започна по лесния начин...
Обичам: Обичам книгите, обичам филмите, обичам приятелите си, обичам пространството, обичам свободата, обичам новите запознанства, обичам себе си. Себе си. Обичам се. Това е трудно да се изрече, но ето, че успях.
Не обичам: Не обичам лъжите, не обичам лицемерието, не обичам двуличността, не обичам мизерията, не обичам тези, които не ме обичат.
Каква съм: Аз съм весела, усмихната, винаги готова да помогна на хората около мен. Аз съм едно истинско слънце, което грее и блести. Винаги се опитвам да намеря положителното във всяка ситуация. Аз съм себе си и никога няма да се откажа от тази своя роля.
Извод: Целият ми свят се върти около мен.
История
Преживяла съм болка. Прекалено много болка, за да я описвам, защото ще си причиня още повече. Изляла съм толкова много сълзи. Повече, отколкото един човек за целия си живот. А съм само на двайсет и една. Животът е прекалено несправедлив към мен. Той е несправедлив към всички, които са справедливи и почтени към него. Сякаш им го връща тъпкано. Проблемът беше, че не знаех почти нищо за себе си.
Бях родена точно преди двайсет и една години, на осми май в един малък град, намиращ се в предградията на Оксфорд. Майка ми и баща ми...не ги познавам. От малка бях захвълена на улицата. Помня, как се молех на хората за един грош, за да мога да си купя късче хляб, как се събуждах в пет сутринта, за да отида първа на градската чешма, защото нямах възможности за каквато и да е било вода. Но явно съм имала малко или повече късмет, защото един ден видях един човек, който носеше шапка, закриваща лицето му. Подаде ми парче шоколад и се усмихна едвам забелязано. Аз се поддадох на изкушението и се доближих, не мислейки за последиците.
Май това е най-умното нещо, което бях правила някога. Това се оказа един от най-богатите хора в Англия - Джейсън Уикет. Заведе ме в имението си в едно закътано местенце, където няколко прислужници веднага ми поднесоха топла супа, а след това ме заведоха в една голяма спалня, дадоха ми чисти дрехи и ме изкъпаха. Той ме осинови. Беше моят баща, когато дори и родният ми баща не беше такъв. Отгледа ме и ми даде покрив над главата. Обикнах го, да. Той беше единственият ми близък човек. Единственият, на когото можех да се доверя, да разчитам.
Станах на осемнайсет. Джейсън плати образованието ми, дори започна да издържа собствената ми квартира. Докато един ден не получих обаждане, че срокът за плащането на наема ми изтича. Странно. Джейсън винаги плащаше в началото на месеца. Опитах да се обадя, когато ми вдигна един познат глас - на една от прислужниците. Попитах къде е баща ми, когато ми съобщиха, че е починал. Не. Не. Не можех да го преживея. Не исках. Тогава с наследените пари започнах да пътувам. Няколко години след това, бях превърната във вампир. Това май беше събитието, което преобърна вечния ми живот. Сложих онази тъмна маска на лицето ми, която не разкриваше каква съм всъщност. Представях се за корава, непоклатима и никой не знаеше какво всъщност се крие под тази маска.
След много време дойдох тук.